Какво е смъртта, Папа?

- Какво е смъртта, Папа?

- Курва. 

Така отговарял Хемингуей, като го питали за Края. 

Така започваше и едно мое есе по Литература в училище в 9-ти клас. Вероятно съм искала да се направя на интересна или съм търсила някаква провокация. Не помня точно. Тогава учителката ми по литература (беше ми и класна) ми писа 5,50 и ми върна работата с ирония в гласа, без да ме погледне в очите. Никога не ми пишеше пълно 6, защото имах проблеми с граматиката, но за сметка на това тихо насърчаваше свободата на думите и мислите у всички нас. За разлика от повечето ми други учители по тоя предмет не отказваше да ми пише оценки заради някой и друг експеримент. 

Тия дни неочаквано разбрах, че е починала в дните около 24 май. Едва ли е имала 60. Стана ми ужасно, ужасно мъчно.

Истината е, че никога не съм имала любим учител в училище и винаги съм завиждала на хората, които с обожание говорят за някого, цитират го, разказват трогателни истории, продължават да му носят цветя на 15 септември. Аз нямам такива учители. Затова и сигурно денят, в който завърших беше един от най-щастливите! Животът ме срещна с УЧИТЕЛИ, пред които наистина се прекланям, но след това. След като завърших гимназия. И слава Богу, продължавам ДА СРЕЩАМ. 

Сега, от дистанцията на времето и покрай всички неща, на които се наслушах около последните матури, ми се иска да има повече учители като моята, които да насърчават децата да мислят свободно, да интерпретират, да провокират, да търсят неща отвъд текстовете в учебника и щампите на обществото. Разбира се, и самите ученици трябва да се борят за това. Както и за всичко останало.

И защото, надявам се Папа Хемингуей е прав, като казва, че "Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него."

-------

“The world is a fine place, and worth fighting for.” 

― Ernest Hemingway, For Whom the Bell Tolls