Дълбоко в морето, дълбоко в сърцето

Не бих посегнала към тази тема, която ме разяжда отвътре вече почти седмица, както и някои мои много близки хора, ако не бях видяла сестрата на Михаил да призовава да се споделят снимки на Теодора в нейна памет.

Фактите са известни – за малко над 7 минути така крехката на пръв поглед Теодора Балабанова и съпругът ѝ Михаил достигат невероятните 233 метра дълбочина в морската бездна в преследване на световен рекорд, който и постигат. Немислима и необяснима дързост за повечето хора като нас на този свят.

Не знам какво е да живееш и обичаш някого много, много години, да преследвате мечтите си заедно, да посвещавате стотици хора в майсторството на гмуркането, да пътувате по света и всеки ден да постигате все нови и нови водни дълбини и накрая да го изгубиш пред очите си. Да се опиташ да му дадеш помощ, за да го спасиш, но без успех, без шанс и после да продължиш съвсем сам – и към повърхността и към живота.

 „Следващите четири часа за мен бяха истински ад. Първите метри нагоре. Ужасът от смъртта на най-любимото ми същество...“  казва Михаил от болницата в Солун.

Не мога да си представя какво е изживял този силен мъж в четирите часа докато изплува. Да, дълбоководните водолази знаят какви рискове поемат, но те сякаш не вярват в смъртта или тя не ги интересува. Другото е по-силно от тях и нищо и никой не може да ги спре. А  вероятно това, че почти винаги Теодора и Михаил са били заедно им е давало нечовешка сила и смелост.

„Аз загубих по време на този дайв най-милото и най-скъпото същество, което имах на земята. Не знам как ще живея без нея.“

Остава горчивата утеха, че за сърцата, които се обичат "и смъртта не е раздяла".

Дано, дано Михаил продължи напред, въпреки мъката и болката. Заради мечтите им. Заради ЛЮБОВТА ИМ.

*Снимката е от профила на Теодора Балабанова във Facebook и я споделям в нейна памет.
*Оригиналният цитат е "За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла", Пенчо Славейков.
*Цитатите на Михаил са от интервюта за Нова телевизия и в. 168 часа.