Ромео и Жулиета или спомен за един лунапарк
„Да, тя богата откъм красота е,
но на Земята ще я завещае!“
Шекспир
Има една пустееща от години сграда, разгърната по протежението на шумен софийски булевард - пищна, красива и изоставена. В нея е събрана една малка Верона от 14 век. Балкончето на Жулиета още е там, както и двете къщи на Монтеки и Капулети на площада. Стените ѝ помнят техните песни, техните кавги и надежди. Някога тази земя беше с пълна с живот, когато още нямаше „стенд-ъп комеди“ и кулинарни състезания. „Пощенска кутия за приказки“ я нямаше даже.
Сигурно ви се е случвало и вие да минавате оттам и да ѝ хвърляте по някой любопитен поглед. Намира се на бул.„Никола Вапцаров“ и се казва „СофияЛенд“. Сега може би е по-добре да я наричаме само Ленд. За някои хора тя винаги е била „земя за продан“, а за други като мен - място, изпълнено с магия. Помня ясно сякаш беше вчера, когато се наливаха основите. Още тогава ми разказваха как вътре ще е същинска Верона, но аз не можех да си го представя, докато не го видях с очите си месеци по-късно. Казваха, че това е най-големият увеселителен комплекс на Балканите. В него имаше няколко кина, скоростно влакче, 43-метрова кула-катапулт, виенско колело с гондоли, дива река, магазинчета, ресторанти и какво ли още не! Прекарах лятото си и част от есента под купола на тази умалена Верона и целия пъстър парк отвън. Гледах с наслада как се шият костюмите на всеки артист, участник в програмата, както и всяка репетиция с шпаги на двете враждуващи фамилии Капулети и Монтеки, която се изпълняваше от студенти по фехтовка и сценичен бой на проф. Александър Илиев от НАТФИЗ.
Имаше само един малък проблем в замъка. Нямаше гримьорна. Вероятно архитектите в бързината бяха забравили да я проектират. Ползвахме едната тоалетна за гримьорна. А знаете, на тези места има най-хубавата акустика и всеки звук беше музика. Гримьор беше една от най-изкусните ни театрални гримьори и перукери на Националната опера, истински майстор в преобразяването.
Денят на откриването на СофияЛенд беше дошъл. Жулиета в тъмно червена рокля от кадифе и златни орнаменти беше ослепителна и се разпяваше с нежния си глас. Докато завършваше грима и косата ѝ, дамата от операта спонтанно я попита:
- Къде ходите на уроци? Откога пеете? Имате глас на славей!
Макар да се намирахме в тоалетната, обръщението беше на Вие.
Момичето, което играеше Жулиета отговори:
- На касетки вкъщи пеех! Какви уроци?! Никога не съм взимала уроци, за какво са ми…
- Знаете ли, нашите оперни певци защо имат такова творческо дълголетие? - изненада я с въпроса си дамата, подреждайки последните къдрици на тила.
Жулиета поклати глава и я погледна учудено със светлите си замечтани очи.
- Защото посещават музикални педагози. – отговори тя - Да, и в напреднала възраст, също. Лили Иванова е една от тях. Гласът се изхабява и уморява с годините.
Гримът ѝ беше готов и Жулиета се изправи. Роклята й седеше прекрасно! Цялата, цялата беше прекрасна!
- А дали не може да ми сложите някаква подплънка, тука на гърдите… - каза Жулиета, като се погледна в огледалото.
Трите се засмяхме, а гримьорката отговори:
- Сигурно ще Ви изненадам, мила госпожице, но по това историческо време не е било модерно да имаш голям бюст. А и да не забравяме, че Жулиета е била само на 14 години!
В този момент на нашия женски разговор вратата се отвори и влезе също синеок и светлокос млад мъж, същински чаровен Ромео:
„Колко ми липсваш сега, начина, по който нежно ме обичаш …“ – пееше той.
„Бейбе, бейбе, бейбе“ - му отговори сияещата Жулиета.
Гласовете им звучаха без съпровод на музика, само се разливаха в пространството от необичайната акустика на стените.
Миро и Галя от Каризма малко по-късно се качиха на сцената като Ромео и Жулиета, облечени в най-красивите костюми. Тълпата, съставена основно от тийнейджъри, ги обожаваше. Долу се сражаваха Капулети и Монтеки, а горе на балкончето-сцена стояха те и пееха с ангелските си гласове.
След час и половина предстоеше ново изпълнение на дуета. Докато си почивахме между сетовете, видях бусът на култовото по това време предаване „Море от любов“ на Наталия Симеонова пред СофияЛенд. Галя и Миро се качиха в него, като ми обещаха, че ще се върнат навреме.
Оставаха 10 минути до тяхното излизане на площада, а никой от тях не отговаряше на телефона. Страшен номер ми скроиха! Дали щеше да пропадне в последния момент представлението, заради някой отчаян влюбен?
Накрая Миро ми звънна и каза, че са наблизо. След минути ги видях да се качват по стълбите към тоалетната-гримьорна тичешком и си отдъхнах.
- Представяш ли си, тя не му прости, направих всичко възможно, много ми стана тъжно… Миро беше под влияние на срещата в „Море от любов“, в която го бяха поканили като „спасител“.
- Бързо, няма време…. – прекъснах го аз колкото и да не ми се искаше. - После ще ми разкажеш...
След 5 минути пуснаха музиката. Жулиета излезе царствено, зад нея вървеше Ромео. Всичко изглеждаше наред. Но не беше.
- Миро, не можеш да излезеш така?!!!
- Защо? Какво ми е? – усмихна се той.
- Виж се, по дънки си под сакото. Какъв Ромео си така? Всички ще те видят!
Чудеше се дали да ми каже нещо, което очевидно на мен ми убягваше. Накрая го направи:
- Спокойно, приятелко, от този парапет нищо под кръста ми не се вижда!
Звучеше „Рискувам да те имам“. Публиката беше в екстаз и пееше с двамата. Отново се чуха шпагите на Капулети и Монтеки на площада.
СофияЛенд бе затворен през 2006 година. Версиите бяха различни - големи финансови загуби, евентуална продажба на парка и смяна на предназначението на земята. Според някои всичко е било замислено и планирано още преди да бъде построен. Горе-долу по това време и артистите, които на неговата сцена бяха Ромео и Жулиета се разделиха и всеки пое по свой собствен житейски и професионален път.
Когато минавам по бул. „Вапцаров“ още мога да чуя в мислите си шпагите на враждуващите две семейства Капулети и Монтеки и да се пренеса в 14 век. Хубавото е, че шекспировата любовна история не зависи от никоя собственост и се играе от векове по земите на цял свят. Ето, тия дни например "Ромео и Жулиета" може да се види на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев", а скоро и изиграна от децата на Arcadia Fusion ART.
СофияЛенд ще си остане просто спомен. Защото вероятно на негово място в скоро време ще построят някоя модерна сграда без... романтика.
